Is romance dead?

Such a beautiful sunny autumn day today!

I spent the whole afternoon walking around the city and within an hour or so I saw three men with big bouquets of gorgeous flowers.

Nothing unusual there, right. If only I didn’t feel the strong and odd desire to receive a bouquet of flowers myself.

I’m not romantic at all, ask anyone. I like opening doors and putting on my coat and so on… or I’ve just been playing independent and on my own for so long that all those little things have grown into a habit.

I’m surely not going to change, but when I stop and think about it – I can’t remember the last time a man gave me flowers…

140617495_e5496b8879_b

Advertisements

Sleepless in Sofia

Почти като в Seattle, USA…

От 2 месеца ме гони зверско безсъние. Предполагам, че то бележи липсата на нещо, по-точно на някого (поне в моя случай).

Пробвах всякакви лекове – спя на широко отворени прозорци, изключвам всички ел уреди в стаята, възможно най-оскъдно облечена – т.е. максимално съблечена (все пак “Да спиш гола е зелено”).

Нищо не помага.

Чета, за да се унеса по-лесно. Но в резултат само мисля повече, а когато книгата ме увлече, не мога да я оставя цяла нощ.

Гледам филми – доскучават ми…

Правя си планове – тогава изведнъж се разсънвам от някоя страхотна идея, която ми хрумне, или се натъжавам, защото си правя планове с човек, който не е до мен точно сега – следователно – няма как скоро да се осъществят…

Пия мляко с мед и канела, чай от мента, от лайка, от шипка, вода, вода, вода. Резултат – никакъв… само по-чести разходки до тоалетната.

А тази нощ дори Bryan Adams не ми помага. Пускам си го да се успокоя и приспя. Обратен ефект. Думите от песента Have You Ever Really Loved A Woman? само ме разстройват повече:

Ако наистина обичаш една жена, покажи й, че е желана, покажи й, че тя е единствената, вдишвай я, вкусвай я, слей се с нея. Ако тя има нужда от някого, кажи й, че винаги ще бъдете заедно и ще си до нея…

Слушала съм тази песен безброй пъти, но този път сякаш я чувах за пръв път. Осъзнавах наистина за какво пее и сълзите сами потекоха. Лежах, слушах и плачех.

Преди известно време в една подобна нощ, в която сънят беше същински лукс, ми се случи да плача като малко дете пред едно момче. Всъщност, пред Момчето. Тогава не плаках, защото бях тъжна. Плаках от радост. Плаках, защото осъзнавах магията на сегашния момент, преди той да се изпари. Усещах прекрасността на настоящето и, безсилна пред отминаването му, стоях и плачех.

Тази нощ плача със смесени чувства. Щастлива съм, защото, съдейки по текста на песента, съм се чувствала обичана по този истинския начин. Натъжава ме реалността, защото сега съм сама.

Знам, че е временно. Но има моменти, когато не мога да избегна буцата в гърлото. А тя толкова горчи, та чак дращи. Събера ли сили да я преглътна, като ответна реакция потичат сълзите.

До сега това е най-добрият метод срещу безсъние, който открих. Вярно – отнема няколко часа, но работи безотказно. Сълзите пречистват съзнанието. Успокоявам се. Заспивам. Събуждам се бодра – изключителна рядкост напоследък – и заредена със сили да се изправя и премина през всички препятствия, които се изпречат на пътя ми. Дори и само за да се озова отново в леглото, втренчена в тавана.

Въртя се неспокойно, мъча се да заспя, мисля. Главата ми ще се пръсне. Внезапно се сещам, че всичко е временно – дори и това развитие в застой. Убеждавам се, че всичко ще бъде наред, повтарям си – всичко ще се нареди!, стягам се.

Знам, че ме чакат приключения.

Сънувам…