Saudades

The nearest beach to Aveiro...where I've swum in the ocean, surfed, walked so many times and I've seen one of the most beautiful sunsets ever in my life!
The nearest beach to Aveiro…where I’ve swum in the ocean, surfed, walked so many times and I’ve seen one of the most beautiful sunsets ever in my life!

I’ve got my warm room, central heating…I can pick what to wear from a wardrobe full of all my clothes, hot water and good pressure in the shower.

Since I came back 10 days ago, it has rained only one night for a couple of hours. I’ve had a week full of sunshine, warmth and good weather.

I have my family, all my friends, the familiar things I’m used to in my life…

But I also have a huuuge hole in my chest and it hurts so bad…

I left my heart in Aveiro.

It’s weird – I have all the right reasons to be happy that I’m back home. My mom and my friends care so much about me and they surround me with all the love and attention I could ever wish for…

I had one week to relax before Uni starts – one week only for the things I want to do… or do nothing at all.

Sounds like a dream, a? Yeah, but the line between a dream and a nightmare is so thin.

At first, I couldn’t sleep. Falling asleep around 4-5 am, because of jet lag, partying and the habit I got in Portugal of going to bed late/early – depends on the view…

Then, I realized that when people around here are having lunch, for me it’s still breakfast time. At dinner I feel like having a ‘lanche’. What is more, I just want to drink coffee all the time and even the beer here tastes so much different… I miss you, mini Sagres and Super Bock ;((

What else? I ought to be happy that I got a week for myself, right… Yep, but at times I just blocked, put the world around me on pause, sat alone thinking about the past 6 months. Remember all the joy and happiness they brought, all the awesome moments, all those unforgettable memories I have with the truly amazing people I met.

I miss it as hell…

I miss every little thing – I even miss the humid air and my curly Aveiro-style hair!

I miss the smell when I pass Doce Aveiro on my way home.

I miss opening the door and hearing my roommates giggle.

I miss the parties…our kind of parties! I miss the mornings after a sleepless night and the following days when we gather in our living room and put together the missing pieces of the puzzle over coffee or tea…

I miss being able to walk everywhere I want to go and meet people I know on the way!

I miss going to Praça alone on a Thursday night and ending up with a bunch of friends hanging out there…

I miss the student spirit, the homie atmosphere and the coziness of my lovely Aveiro!

First place, away from my comfort zone, in this mad mad world, that I have ever called ‘home’!

Advertisements

Има ли кой да ви обича?

Калин Терзийски е авторът на сборника с разкази, носещ това заглавие. Той е отличен с европейска награда за литература за 2011 година за сборника, а едноименният разказ ме провокира.

В него главният герой Мартин К. води радио предаване и поставя темата “Има ли кой да ви обича?” Той оставя линията свободна за всеки, който иска да сподели кой го обича. След това се самоубива в ефир. Следва първото включване на слушател, който иска да каже на всички кой го обича.

Авторът споделя: “Всъщност интересна тема – Кой ни обича? Мама, татко, жената, която е до вас, случайната жена, с която преспивате, приятелите, децата ви или Бог знае кой друг… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача”.

Този разказ ме зачовърка отвътре. Реших да си направя експеримент, като задам въпроса в социалната мрежа. Коментарите, които получих в отговор, бяха доста различни, интересни, дори тъжни…:

“Всичко е на принципа – зависи”

“Надявам се…”

“Като изключим родителите ми, кой ще се занимава с мен?”

“Много добър въпрос!”

“Не…”

“Почти всеки обича, когато му е изгодно”

“Разбира се, аз се обичам”

“Нее, хайде да се обичаме двете?”

И други…

А как разбираш кога някой те обича? Аз лично нямам нужда от много думи, нямам нужда от някой, който ми подава ръка за “здравей” и се сбогува с мен, или не знае дали да ме прегърне или целуне.

Нямам нужда от обещания, извинения, обяснения…

Имам нужда само да виждам блясъка в двете очи срещу мен, как се навлажняват и ми говорят, а моито две се смеят в отговор…

Нямам нужда от нищо друго…

summer.jpg

Търси се…

 

Профил:

Незадоволителен,
по-хубава е в анфаз;

Снимки:

Липсват – прекалено динамична е, за да бъде уловена

Информация за нея:

Телесно прегряла търси паникьор за превъртане до пълна психоза.

Не! Превъртането ще го оставим, но тя не търси, а иска нея да я търсят.
Да бъде намерена – как?

Оставя следи – цветя, коси, слънце в очите, усмивки и много заразителен смях.

Ако откриете някое от посочените веществени доказателства – тя е наблизо!

Иска някой да събира следите – тези малки частици от нея, някой да я наблюдава обективно, да се опита да нареди парченцата от пъзела. Дали ще разбере каква е тя всъщност..?

Добра, докато не стане лоша.

Лоша, докато не й омръзне.

Отегчена, до момента, в който нещо не й привлече вниманието,
докато някой не я провокира.

Тогава тя се задейства, става истинска, диша, мига, чувства, играе, палава е, създава.

Докато й е интересно

А е интересно, когато има тръпка.

Но кой може да я проследи, да й сложи етикет? Тя може да е всяка. Не обича да се определя. Вярва, че да се определиш е равнозначно на това да се ограничиш.

„Добричка“ или „лоша“, „груба“ или „нежна“, „провокативна“, „наивна“, „студена“, „забавна“, „досадна“… Тя знае, че е всичко това и още много…

При това стопроцентово.

Тя живее, не съществува. Не е тук, за да сбъдва очаквания, не спазва договори, нито правила. Не се вписва в наложените от обществото морални норми.

Ако случайно някой я срещне, би било прекрасно. Ако се разминат, нищо не може да се направи.

Обича да се спасява сама и така продължава напред,
а всеки месец април се ражда и започва всичко да се повтаря.

Единствената й връзка с миналото са спомените.
Спомени в звуци, аромати, вкусове и докосвания.
Но те са тук-и-сега. Не там и тогава.

Тя позволява на всички случки да се случат. Това я прави щастлива.
За нея днес не съществува „назад“. Днес има четири букви, вчера – имаше пет.

Не я разбират или тя не дава да я разберат, или е неразбираема. Няма значение – омръзва й. Другите си мислят, че виждат сила у нея, но кой каза, че е силна?!

Тя идва, защото всеки трябва да получи своето. И защото всеки го изпуска. А тя иска всичко!

 

П.П. Внимание : Лудостта й се предава с целувки…DSC_8276