Септември “направо се пръска”

10ч.  Събуждам се в първия ден от деветия месец някъде към 10, 10 и нещо. В главата ми толкова ясно звучи една песен. Искам да я чуя. Търся я из дискографията, но не я намирам.

12ч.  Включвам компютъра и викам на помощ tube-aта. Но отново не успявам да я чуя – прекъсват ме съобщения, обаждания, срещи. Бързам. Закъснявам.

14ч.  По-късно през деня паля колата и давам газ. Отворени прозорци. Червен светофар. Отново закъснявам. Сменям нервно радиостанциите, докато изведнъж не попадам на последните акорди от Песента – мръсна газ!

16ч.  Взимам най-добрия си приятел. Надуваме любимата група и пеем с цяло гърло. И двамата все още не осъзнаваме на къде сме се запътили. Важното е, че отиваме. Всяка песен е поздрав. За него, за мен…

18ч.  Чакаме. Чакането винаги е леко изнервящо, включително и когато очакваш нещо хубаво и нямаш търпение вече…

Заобиколени сме от сродни души. На такива места всички са ти симпатични, дори и непознатите, като знаеш, че споделяте една и съща страст. Бири, цигари, разговори запълват времето, а ние сме все по-близо и все по-нетърпеливи.

19ч.  Standing in line to see the show tonight… обстановка на 2-3 метра от сцената е задушевна. Вълнуваш се. Потръпваш лекичко. Оглеждаш се. Всеки ти се усмихва. Разбирате се само с поглед.

20ч.  And…let the party begin с малко загрявка. Все пак, очакването удължава удоволствието. Последни капки търпение и…

21ч.  …всичко свършва…

Не знаеш къде се намираш – буквално губиш представа за време и място. Безтегловност. Скачаш, викаш. Това моят глас ли е?

Усещаш, че живееш тук-и-сега и искаш да попиеш АБСОЛЮТНО ВСИЧКО от тези безценни моменти. Да ги сграбчиш, да ги изживееш, да ги запомниш…

22ч.  Танцуваш си, пееш с тях. И още 12 000 пеят с теб. Какво е чувството ли? Неописуемо…

Хваща те за ръката. Прегръщаш. Целува те. Усмивки. Емоции. Спомени

23ч.  И накрая – сякаш не ми стига цялото вълнение – чувам я. Песента. Оставили са я за финал. Най-сладкият. Не издържам…

00ч.  Не мисля, не мога да говоря, а само да си спомням и да преживявам всеки момент отново и отново.

Както септември, така и нощта продължава с RHCP. Просто Can’t Stop !

На работа, в колата – навсякъде. Събуждам се с тях, лягам си с тях. А Bobby казва да внимавам: “Действа възбуждащо това слушане в легнало положение. Води до оргазми.”

Аз и без това от 2 дена съм превъзбудена…След това ми споделя, че му се иска да прави секс на RHCP – “Ще е много диво!”

О, да! Диво и разтърсващо – точно като началото на септември…

This slideshow requires JavaScript.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s